Пектинът е представител на разтворимите хранителни влакнини. Свързвайки се с водата, може да образува високовискозни разтвори.
Пектинът не е енергийни източници, нито градивен елемент за човешкия организъм, но ролята му като баластно вещество е незаменима. Той е почти несмилаем и само малка част от него се разлага под влиянието на бактериите в дебелото черво.
За разлика от неразтворимата целулоза, пектинът напълно ферментира под въздействие на микробите в дебелото черво
Направени са редица медицински проучвания, които доказват, че включването на пектин в хранителния режим на пациенти с нарушения в липидната обмяна понижава концентрацията на холестерола в кръвта с 5-18%.
Способността на пектина да свързва жлъчните киселини в червата определя и ефекта му върху изхвърлянето на жлъчните киселини. Пектинът успешно понижава нивата на така наречения „лош холестерол" и на триглицеридите, без да намалява нивото на полезния холестерол в липопротеините с висока плътност. Пектинът има свойството да забавя изпразването на стомаха и не позволява рязкото повишаване на кръвната захар след прием на въглехидрати.
Като представител на влакнините, пектинът дразни нервните окончания на дебелото черво и по този начин подобрява перисталтиката и подпомага затруднената деефекация.
Пектинът се счита и за подходяща добавка при диетични режими, целящи редуциране на хранителния прием. Причина за това е, че забавяне процесите на храносмилане и създава усещане за ситост.
Разграничават се два вида пектин - високоестерифицираният и нискоестерифициран.
Нискоестерифициран пектин има способността да се свързва с тежки метали, попаднали в сомашно-чревния тракт и спомага за тяхното извеждане от организма. Едновременно с това обаче, нискоестерифицираният пектин се свързва и със жизненоважни за организма ни минералите като желязо, калций, мед и цинк.
При продължителен прием на пектин може да настъпят дефицити от тези минерали. За да се избегне недостига им е препоръчително, те да се приемат под формата на хранителни добавки.
Нито една от двете форми на пектина, обаче не влияе върху всмукването на витамините, съдържащи се в храната и не води до нарушения на техния баланс в организма.
Естествен източник на пектина се плодовете. С най-високо съдържание на веществото са ябълките, дюлите, цитрусовите плодове.
Диетолозите обясняват, че количеството пектин, което може да се приеме само от храната е прекалено малко - 0,5 грама се набавя от изяждането на половин килограм ябълки.
За редуциране на теглото или понижаване нивото на холестерола, се препоръчва приемането на пектин като хранителна добавка. Най-често той е под формата на прах и е извлечен от различни плодове – ябълки, цитруси и т.н.
Освен за лечение на стомашночревни нарушения, пектинът се прилага успешно и при диабет, профилактиката на атеросклерозата, сърдечносъдовите и мозъчно-съдовите заболявания, образуването на жлъчни камъни.
